Постинг
02.12.2012 17:24 -
Кулинарно училище "Вкус и Изкуство"
"Дребна ,закръглена, без да е дебела,с типичната мургавина на мулатка,с гладки черни коси, толкова черни, дори синееха, с издължени очи и чувствени устни, полуотворена над снежнобелите зъби. "Апетитна", както я наричаше Вадиньо в дните на нежност. редки, но не забравими. Кой знае, може би заради кулинарните способности на съпругата си по време на тези идилии Вадиньо и казваше "моя мануе от зелена царевица, моя ухаеща акарадже, моя дебела кокошчице" и тези гастрономически сравнения даваха точна представа за чувственото и домашно очарование на дона Флор, прикрито зад спокойния и кротък характер."
Така описва своята героиня бразилския писател Жоржи Амаду, потапяйки читателя в една добре забъркана смес от спокойния, подреден и благоприличен живот на дона Флор, смъртта на съпругът-бохем, лентяй и женкар Вадиньо, бушуващия карнавал в Баия, добре подправено с билките и пропито от ароматите на ястията на баиянката Флорипедес, и разбира се с благосклонното покровителство на Йеманджа (майка на водите, закрилница на рибарите). Дона Флор една мила жена, която влага всичките си умения, хъс и вълнения в своето кулинарно училище "Вкус и изкуство". Обаятелното вплитане на храни, аромати, мисли и вдъхновение в моментите на готвене предоставя на читателя изключително преживяване с дона Флор и нейните ученички. Тя готви и обяснява, но винаги с мисълта за Вадиньо, защото макар и несретник, когато е поискал, дори и тя, неговата съпруга не е могла да устои на отличните му любовни умения. Свенливата и скромна Флорипедес един леко смешен в същото време мил и симпатичен образ привикващ ни в своята уютна кухня, посипана с мисли и вълнения ,засукани млади момичета, рецепти и готварски съдове, една неповторима отвара от омагьосваща бразилска вкусотия. Определено еднакво добра както за сетивата така и за вкусовите рецептори мокека от пресни скариди. Защото без ароматния сос ; " нарежете ситно кориандър, магданоз, няколко домата, зелени лук и половин чушка ", скаридите няма да са вкусни. Също така "настържете две глави лук, счукайте чесъна в хаванчето; лукът и чесъна не вонят, те са плодове на земята - ухаят." Дона Флор критично оглежда ученичките си и Вадиньо ,който често се навърта в кухнята при тях, флиртува и наднича под полите и в деколтетата им и ги притеснява. Флор трескаво се надява той да излезе и да хване пътя, вместо да разказва вицове и всички безсрамно да се смеят. "Почти всички бяха безсрамни. Обичаха и уважаваха Дона Флор, ама очите им бяха все в мизерника." Само внимавайте със скаридите за да им махнете само мръсотията ,но не и морското ухание". Заливате соса отгоре бавно, защото това е много фино ястие, любимото на Вадиньо! Не забравяйте доматите и нарязан лук на колелца, за да е красиво. Трябва да се изчака два часа за да попие аромата и тогава слагате тигана на огъня. Съвсем накрая слагате кокосовото мляко и олиото от денде, преди да ги свалите от огъня. Ами...ето ви го ястието. Топло, южно, сантиментално,красиво и в същото време много лесно за приготвяне. "Ах, беше любимото ястие на Вадиньо"! Въпреки, че живота я среща и подарява истински подходящ съпруг, уважаваният и възпитан доктор Теодоро, Флор запазва сантимент към покойния си съпруг. Така местните Богове от своеобразната тамошна религия пращат изпитание или може би награда на Флор, да споделя интимността си със своите двама съпзузи. Това се случва само там в Баия "където стават магии, без да стряскат никого. Ако се съмнявате, питаите Кордозо и Са, той ще ви каже дали е истина. Него можете да намерите на планетата Марс или на който и да е беден ъгъл в града."
"Но в крайна сметка това съм аз, тази, която запалва първите лъчи на деня над морето..."
Ваша предана Флорипедес Пайва Мадурейра дона Флор дос Гимараес".
Така описва своята героиня бразилския писател Жоржи Амаду, потапяйки читателя в една добре забъркана смес от спокойния, подреден и благоприличен живот на дона Флор, смъртта на съпругът-бохем, лентяй и женкар Вадиньо, бушуващия карнавал в Баия, добре подправено с билките и пропито от ароматите на ястията на баиянката Флорипедес, и разбира се с благосклонното покровителство на Йеманджа (майка на водите, закрилница на рибарите). Дона Флор една мила жена, която влага всичките си умения, хъс и вълнения в своето кулинарно училище "Вкус и изкуство". Обаятелното вплитане на храни, аромати, мисли и вдъхновение в моментите на готвене предоставя на читателя изключително преживяване с дона Флор и нейните ученички. Тя готви и обяснява, но винаги с мисълта за Вадиньо, защото макар и несретник, когато е поискал, дори и тя, неговата съпруга не е могла да устои на отличните му любовни умения. Свенливата и скромна Флорипедес един леко смешен в същото време мил и симпатичен образ привикващ ни в своята уютна кухня, посипана с мисли и вълнения ,засукани млади момичета, рецепти и готварски съдове, една неповторима отвара от омагьосваща бразилска вкусотия. Определено еднакво добра както за сетивата така и за вкусовите рецептори мокека от пресни скариди. Защото без ароматния сос ; " нарежете ситно кориандър, магданоз, няколко домата, зелени лук и половин чушка ", скаридите няма да са вкусни. Също така "настържете две глави лук, счукайте чесъна в хаванчето; лукът и чесъна не вонят, те са плодове на земята - ухаят." Дона Флор критично оглежда ученичките си и Вадиньо ,който често се навърта в кухнята при тях, флиртува и наднича под полите и в деколтетата им и ги притеснява. Флор трескаво се надява той да излезе и да хване пътя, вместо да разказва вицове и всички безсрамно да се смеят. "Почти всички бяха безсрамни. Обичаха и уважаваха Дона Флор, ама очите им бяха все в мизерника." Само внимавайте със скаридите за да им махнете само мръсотията ,но не и морското ухание". Заливате соса отгоре бавно, защото това е много фино ястие, любимото на Вадиньо! Не забравяйте доматите и нарязан лук на колелца, за да е красиво. Трябва да се изчака два часа за да попие аромата и тогава слагате тигана на огъня. Съвсем накрая слагате кокосовото мляко и олиото от денде, преди да ги свалите от огъня. Ами...ето ви го ястието. Топло, южно, сантиментално,красиво и в същото време много лесно за приготвяне. "Ах, беше любимото ястие на Вадиньо"! Въпреки, че живота я среща и подарява истински подходящ съпруг, уважаваният и възпитан доктор Теодоро, Флор запазва сантимент към покойния си съпруг. Така местните Богове от своеобразната тамошна религия пращат изпитание или може би награда на Флор, да споделя интимността си със своите двама съпзузи. Това се случва само там в Баия "където стават магии, без да стряскат никого. Ако се съмнявате, питаите Кордозо и Са, той ще ви каже дали е истина. Него можете да намерите на планетата Марс или на който и да е беден ъгъл в града."
"Но в крайна сметка това съм аз, тази, която запалва първите лъчи на деня над морето..."
Ваша предана Флорипедес Пайва Мадурейра дона Флор дос Гимараес".
